ЗА ВАС РОДИТЕЛИ

Какво точно искат да кажат учителите на родителите ?

       КАТО начало -  ние сме учители, а не бавачки . Ние сме образовани професионалисти, които работят с децата ви всеки ден и често виждат детето ви в различна светлина от вашата. Ако ви дадем съвет, не се борете с него. Вземете го, и го следвайте така, както следвате съветите на вашия адвокат или лекар. Вече съм свикнал с родители, които просто не желаят да чуят нищо отрицателно за своето дете. Но понякога, ако вие вземете присърце едно ранно предупреждение, то може да ви спести много бъдещи неприятности. 

       Вярвайте ни. Понякога, когато казвам на някои родители, че детето им има поведенчески проблеми, аз просто виждам как се изправят косите им. Те са готови да се борят и да защитават своето дете, и това е изтощително. Едно от най-болните ми места е, когато кажа на някоя майка нещо, което детето й е направило, тя да се обърне към него и да попита: "Това вярно ли е?" Ами, да, вярно е, разбира се. Нали току-що ви го казах. И, моля ви, не питайте дали може някой съученик да потвърди станалото и дали още някой друг учител е присъствал. Това само унижава учителя и обезсилва учителско родителското партньорство. 

Моля, престанете с всички видове извинения!

       И ако наистина искате да помогнете на вашето дете да успее, престанете да му търсите извинения. Попитах наскоро един мой ученик за лятната му работа и той ми каза, че още не я е започнал. Казах му, че съм много разочарован, защото новата учебна година е на прага. Майка му тогава се намеси и обясни, че цялото лято било ужасно за тях поради семейни проблеми през месец юли. Казах им, че много съжалявам за това, но подчертах, че домашната работа беше дадена през месец май. Тя бързо добави, че самата тя е разрешила на детето малко "време за почивка" през лятото, преди да се хване на работа през юли и че в крайна сметка не е негова вината, че не е изпълнил задачата си.  

       Можете ли да почувствате болката ми? 

       Някои родители винаги ще намират извинения независимо от ситуацията и те отглеждат деца, които ще израснат възрастни, постоянно търсещи извиненията, без работна етика. Ако не искате вашето дете да завърши на 25 години безработен на дивана пред телевизора с пакет чипс, то моля, спрете да им измисляте извинения за несвършената работа. Вместо това, съсредоточете се върху намирането на решение. 

Родителю, бъди партньор вместо прокурор!

       Както знаете, драги родители, не е проблем фактът, че детето ви понякога има проблеми. Те изграждат характера и дават житейски уроци. Като учители, ние сме особено обсъждани от онези родители, които се противопоставят на тези уроци, ние ги наричаме родители хеликоптери, защото са готови да връхлетят и да спасяват своето дете във всеки един момент, когато нещо не е както трябва.

      Ако ние сме писали на детето оценка 4, значи толкова заслужава. Не си губете времето да се срещате с мен и да преговаряте за 6. Това може би е трудно за преглъщане, но вие не трябва да мислите, че след като детето ви получава само шестици, то непременно получава и добро образование.  Истината е, че често пъти именно лошите учители са тези, които пишат лесни шестици, защото знаят , че тогава всички ще ги оставят на мира.  Родителите ще кажат: "Моето дете има страхотен учител Има само шестици тази година!" 

       Уау. Я помислете добре! Ако трябва да сме обективни - именно добрите учители са онези, които пишат ниски оценки, защото така повишават критерия на очакванията. И въпреки това, когато вашето дете получава ниски оценки, вие бързате да се оплаквате и се отправяте към канцеларията на директора. Моля ви, спрете се за момент и се огледайте. Преди да оспорвате ниските оценки, които учителят е "дал" на детето ви, може би трябва да осъзнаете, че вашето дете си е "заработило" тези оценки и че учителят, от когото се оплаквате, всъщност може би провежда най-доброто обучение. 

      И, моля ви, бъдете партньори, не прокурори . Имах един ученик, който преписваше на тест, и родителите му заплашиха да повикат адвокат, защото съм бил набедил детето за престъпник. Зная, че звучи безумно, но директори от цялата страна ми казват, че все повече адвокати придружават родители на родителски срещи, за да защитават децата им. 

Учителите стъпват ПО яйчени черупки

       Толкова Ми Е жал За Всички колеги Администратори И учители, чиито ръце в момента са напълно завързани. В много отношения ние живеем в постоянен страх какво точно ще се случи в следващия момент . Ние стъпваме по яйчени черупки в една все по-отслабваща образователна система, където учителите нямат куража да са честни и да говорят онова, което мислят. Ако направят малка грешка, тя може да се превърне в бедствие.  

       Майка ми току-що ми разказа за едно дете в местното училище, което надраскало лицето си с флумастер. Учителката опитала да го почисти с мокра кърпичка и това оставило червена следа върху лицето на детето. Родителят повикал пресата и учителката била уволнена. Моята майка, самата моя майка каза: "Можеш ли да повярваш какво е направила тази жена?" 

       Почувствах това като удар в корема. Честно казано, аз също щях да опитам да почистя маркера по този начин. Да знаеш, че можеш да загубиш работата си за нещо толкова дребно, е просто плашещо. Защо изобщо някой би пожелал да влезе в нашата професия? . Ако нашите учители продължават да се чувстват заплашени или уплашени, вие ще ограбите нашите училища от най-добрите И ЩЕ оковете нашите усилия Да наемаме утрешните отлични учители 

       И, последно - ПРИ проблемни ситуации действайте професионално 

       АКО детето Ви каже, че в класната стая се е случило нещо, което ви засяга, поискайте да се видите с учителя като му кажете: "Исках да ви кажа, че детето ми разказа за нещо, което се е случило в клас, защото зная, че децата са склонни към преувеличение и защото в една история винаги има две страни .. Надявам се че ще можете да осветлите малко тази случка за мен "Ако не сте доволен от резултата, тогава отнесете своите въпроси до директора, но преди всичко - никога не говорете отрицателно за учителя пред детето си. Ако то знае, че вие не го уважавате, и то няма да го уважава, а това вече ще доведе до купища проблеми. 

      Ние знаем, че вие обичате вашите деца. И ние също ги обичаме . Ние само искаме - и ви молим - да ни вярвате, да ни подкрепяте и да работите заедно със системата, а не срещу нея. Ние се нуждаем от вас като опора, нуждаем се да ни отдадете уважението, което заслужаваме. Издигнете ни, накарайте ни да се чувстваме ценени, и ние ще работим дори още по-усърдно, за да дадем на децата ви най-доброто възможно образование. 

      Това е учителско обещание, от мен към вас.

Уважаеми родители, това послание е написано от един американски учител, но аз напълно го споделям! Същите трудности срещаме и ние ... приемете неговото обещание като мое!

                                      Г-жа Караманолова - изцяло отдадена на вашите деца. Мислеща, действаща, съпреживяваща, преживяваща всички упреци, болки и радости, свързани с вашите деца.

Да даваме ли пари на децата си?

През нашето детство, въпросът за джобни пари, съвсем не измъчваше родителите ни.

Парите преди нямаха такова значение, както сега. За какво можеше в ония времена да се изхарчат пари? Да се отиде на кино, да се купи сладолед,… но те струваха стотинки.. Крупна сума в ръцете на едно дете впечатляваше и тревожеше. Хората не бяха така разединени както сега. Затова новината за много пари в детските ръце бързо щеше да долети до ушите на техните родители. Но днес в живота на нашите деца парите заемат далеч не детско място.

Променят се времената и условията на живот.

Днес не са редки случаите., когато дори тригодишните се ориентират в стойността на телевизорите, компютрите, мобилния телефон или марките автомобили.

- Жоре, дай ми твоите парички, че не ми достигат за покупката.

- Ще ти дам, ако ми ги върнеш и добавиш още едно левче, само тогава!

- Добре, не се тревожи, ще ти дам!

Подобен диалог не е рядкост в наши дни. Проблемът „деца и пари“ не се решава така еднозначно както преди. Затова у родителите остава открит въпроса…

Да даваме ли пари на децата в предучилищна възраст?

Психолозите и хората с дългогодишен опит от работа с деца казват категорично Не! В дадения случай е от полза поговорката, че щастието не е в парите.

Обясняват позицията си много просто. Децата в предучилищна възраст винаги се съпровождат от възрастни. Всички покупки се правят от мама и татко, а в детската градина свои пари не са нужни.

Желанието да имат, представлява желание за самоутвърждаване в детския колектив. Но такова самоутвърждаване се отразява отрицателно върху формирането на детската личност. Ако иска да се налага или демонстрира нека да е за сметка на добрите черти от своя характер и умения, а не за сметка на вещите, играчките, парите. За един човек е важно какво умее, а не какво има!

Да се дават на децата недетски привилегии означава да се забавя тяхното психологическо развитие. Свикват да получават всичко наготово без да прилагат никакви усилия. В резултат се появява инфантилизъм, неумение и нежелание труд. Освен това започват и да се развиват неприлични и прекомерни апетити и претенции.

Да се дават ли джобни пари на децата от малките класове?

Както твърдят специалистите, няма особена нужда. Разбира се, за закуска, или, да речем, класът ще ходи на театър, кино или някое друго мероприятие, малко пари няма да попречат. Една малка и прилична сума няма да предизвика завист у съучениците и няма да провокира ненужно и необмислено харчене на пари. В училище „размахването“ на повече пари може да бъде повод за агресия от по-големи ученици.

С порастването се увеличава и потребността от пари. Рождени дни на съученици и приятели и други празници предполагат купуването на подаръци, колкото и да не са скъпи. За такива цели е добре да имате в къщи касичка. От една страна тези пари не изкарани с труд от детето, но от друга страна му се дават при първо поискване. Така  ще се формира разбирането, че за да купиш нещо, трябва да събереш необходимата сума. По този начин детето се учи да премерва желанията с възможностите си.

На какво е важно да обърнем внимание?

Спестяването понякога се превръща в страст. Детето може да развие прекалена пестеливост. Обърнете внимание, ако детето често го наричат скръндза, скъперник, в такива случаи е по-добре да не правите касичка. Децата могат да използват касичките и самостоятелно. Но трябва да съблюдава правилото: да не се купуват неща, забранени от родителите още преди появата на касичката.

Струва ли си да се плаща за добри оценки?

Еднозначно и твърдо – не! У детето може да се създаде впечатление, че хубавите оценки са нужни повече на родителите, отколкото на него самото. След като плащат, значи им е нужно. И ще се мотивират повече за оценките, а не за знанията. За да изкарат повече пари и да не огорчават родителите си, децата започват да хитруват и да крият лошите оценки.

Трябва ли да се плаща за домашна работа?

По-добре не. Така предлагате на детето да стане наемен работник. А философията на семейството се гради върху други принципи: любов, взаимопомощ и разбиране. Което е по-лошото – децата свикват да правят всичко само срещу заплащане и пари. Какви ще са последствията? Като станат възрастни, дали ще ви разбират и помагат, или ще продължават да ви гледат в ръцете за пари? Или родителите ще продължават да осигуряват възрастното си детенце до края на дните си.

Тинейджърът и джобните пари

В този случай въпросът е най-наболял. Не бива да изпускате контрола! Подрастващите жадуват за самостоятелност, а съблазните в съвременния свят дебнат отвсякъде. Тук е нужна насочена финансова подкрепа, в случай, че не се опасявате за поведението на детето ви.

Работата през ваканцията трябва да се одобрява. Първите пари, изкарани с труд са важно събитие в живота на тинейджърите. Те започват реално да оценяват своите възможности, да разбират как се изкарват парите. Настъпва своеобразна преоценка на ценностите.

Ще бъде добре когато част от изработените пари младежът дава в семейството. Така именно се научава да се грижи и помага` на близките си.

Пари за подарък

Да се подаряват пари на някои празници е обичай, съществуващ при много народи. И ние даваме на децата си по Коледа и Нова Година пари. Макар че правило няма. Все пак на по-малките деца е по-добре да им направите подарък. За по-големите може да се окаже, че най-добрия подарък е пликът с пари.

Вие, като родители , най-добре познавате децата си. Преценете сами какъв е най-разумния вариант за тях. Успех!